Гората на академията

Мърмореше си ядно.

-А... Да.-Той тръгна и настихна Нейт. Прегърна го за рамото. Все още беше червен.

Нейт му се усмихна.

Лизи се обърна и го погледна.
-Леле пак те хваща тропическата болест.

Завъртя очии започна да прави физиономии.

-Не, добре съм. Тук е малко топло.

-Да топло е. Ама по-бързо Лес чака. Сиг се е притеснила много.

-Да не искам тя да се притеснява.-после погледна Кърт.-И на теб навсякъде ти е топло.-след това продължи да върви.

Забърза крачка.

-Да.-Той също забърза.

Той също.

-Лю... Какво? Пусни ме!

Пусна я. Седна на една пейка и я гушна до себе си.
-Лес. Знам, че знаеш, че те харесвам. Не само те харесвам влюбен съм в теб.

-Лю...-Тя се опита да се отдръпне.-Защо го правиш?

-Защо ли? Обичам те!

Тя го погледна. Погали лицето му.
-Лю...

Той си затвори очите. После я погледна. Предърпа я леко към себе си.

Тя го спря.
-Не Лю...

Той я остави.
-Гомен.

Тя го прегърна.
-Съжелявам... Но не мога да ти отвърна на чувствата ти.

Пусна я и се исправи.
-Не исках да стане така.-Той започна да си вземе демоничната си форма.

Тя отстъпи назад.
-Какво по...

Той я погледна. Видя, че и е страх и я пусна. Беше отново Лю.
-Извинявай...

Тя го гледаше.
-Н-няма проблем...

Хвана я за ръката.
-Искаш ли да се приберем вече?