Гората на академията

-Ще ти се.

Въздъхна.
-Защо усложняваш нещата. Остави това момиче. И се раскарай!

-А ти защо не се разкараш?

Той се подпря на дървото. Дишаше тешко.
-Лю? Какво стана? Добре ли сте?

Лю погледна към приятеля си. И се усмихна /стил Саске/.
-Хай! Не се притеснявай. Ще спася това бебче. Без опасност за живота и.

Около нея започнаха да горят пламаци.Пламаци се плъзнаха по ръката й.
-Това тяло си е наше!Махайте се!!!

Пристъпи напред.
-Достатъчно заповядвам ти да се махнеш!Елизабет изтласкай я!Веднага!!!

-Лю... Какво по...

-Не Лизи!-Той отново издърпа Лизи на вън.-Преди да те унищожа няма да си ходиш никъде кукло!

Лизи отвори леко очи.Строполи се на колене.Демонът започна бавно да избледнява.
-Не.-извика Лизи.Хвана я за ръката приемайки я отново в себе си.

Отиде до Лизи и я подхвана.

Кърт само наблудаваше.

-Какво правиш хлапе!? Луда ли си!-Той започна да казва магически думи. Щеше да унищожи демона.-Трудно ще те опазя жива, но ще стане!-Продължаваше.

-Ти наред ли си?Не може да я унищожиш!

Уил хвана ръката на Лю.
-Те са свързани.Унищожиш ли едната,умира и другата.

Той тръгна към тях.

Той прекрати процеса. Помисли за Нейт.
-Добре.-Сложи си очилата пак си беше стария Лю. И тръгна към Кърт.

Лизи се строполи на земята.

Уил изтича до нея и сложи главата й в скута си.

Кърт гледаше Лизи. Хвана Лю и тръгна към Лизи.

-Ей... Какво правиш?-Той изчезна и се появи Нейт.

Пламъци я обгърнаха като в щит.Издигна я нагоре във въздуха.И започна да и прилива сили.

Уил се отдръпна настрана и изчака огънят да я излекува.

-Сега какво става?

-Еми... Нали няма сили и накакъв вид ги въстановява.