Парка ^_^

Тук...

-Искаш ли на люлките мъник?

-Да!

-Хайде.-Люлееше го.

Радваше се.

-Там.-Искаше долу.

-Добре.-Пусна го. Но го хващаше за ръката. И го учеше да ходи.

Пусна ръката и. И проходи.

-Мъник! Браво.-Зарадва се много.

-Тати!-Тръгна към училището.

-Хей къде!-Тръгна след него.-При тати ли искаш?

-Да!-Сочеше към училището.

-Добре.-Тръгнаха.

***
Бяха в парка.

Бяха в парка. Но далеч от хората.

-Тук ли иоскате, милорд?

-Да седнем там?-посочи пейките.

-Да! Люлей ме!-Качи се на една люлка.

-Добре.-Седнаха.

-Добре.-люшкаше го.

Седна п/д него.

Радваше се. Но не го показваше.

-Да се снимае ли?

Усмихна се.Продължаваше да го люшка.

-Да! Сам ще може ли да снимаш и 2-та ни?

-Да.-Снимаха се.

-Защо се радваш толкова!?

-Аз? Радвам се.Не може ли?

-Кога ще мога да видя снимките?

-Може!

-Когато искаш.-Приближи се до него. И го целуна.

-Значи е позволено и за това се радвам.

Разшири очите си.Отдръпна се.
-Какво правиш?!

-Целувам те!

-Добре.

Усмихна се.

-Не го прави!

Слезна от люката.
-Сега е твой ред!

-Извинявай! Обичам те, Ритсука!

-Аз? Не. Не искам да се люлея.

Погледна го.намръщи се.
-Не го казвай!

-Това е заповед!

-Защо?

-Добре, милорд.-качи се.

-Не искам да го чувам!

Люлееше го.

-Но... На мен ми харесбва! И ти показвам чувствата си!

Оглеждаше парка.И му харесвашче да е със Сиел.

-Аз не искам да ги знам.

Той се радваше.

-Добре! Но не мога да ги крия.

Погледана Сиел.

-Аз не искам да ги знам!

-Ккво!?

-Добре...-Каза тъжно.