Парка ^_^

-Както искате така, милорд...-каза някак си отегчен.-Виждате ме като брат, така ли?

Погледна го,после към фотото.

Разсърди се. И тръгна към колата. Без да огледа минаваше улицата.

-Усмихни се!-Снимаха се.

Намрщи се.тръгна след него и го хвана.След като пресекаха улицата хо хвана за ръката.
-Какво искате от мен, милорд? Знаете, че Ви обичам и няма как да го променя.

Не се усмихваше.Гледаше безразлично.След снимката проговри.
-И аз ще имам снимките, нали?

-Аз съм мъж! Ти също! Как ти очакваш от мен да го приемам!?

-Да. Този апарат е твой.

-Не искам много от Вас.Искам сам да не ме виждате като брат.

-Мой? Защо?

-Добре.-Каза тъжно.

-Подарък.

-Какво има, милорд?

-С какво съм заслужил?А и това е нещо преувеличено... Ако иска може да излезнем утре.

-Нищо.-Беше тъжен. Искаше по-голям брат, който да го защитава.

-Да ще се радвам много. Но този апарат е твой!

-Извинете ме.

-Аригато за подаръка.

-Защо?

-Моля... Това е за спомемените ти.

-Че Ви накарах да се натжъите.

-Много е ценно за мен.

-Нека! Аз свикнах...

-Така ли.-Усмихна се.

-Свикнахте? Заради мен ли?

-Да, Соуби.-погледна го.

-Не!

Приближи се до него.

-Поне не е азради мен...

Отдръпна се.
-Соуби...

-Не! Но и ти си винивен за някои неща!

Целуна го.

-Аз? Защо?

Отдръпна се.
-Не искам, Соуби! Стига!

-Защото ме дразниш!

-Обичам те, Ритсука.

-Защо да Ви дразня?

-Не искам да чувам това!

-Така!

-Защо?

-Хм!

-Защото не искам! Не и по този начин.

-Какво?

-По какъв начин?

-Няма нищо, милорд.

-Искам да сме само приятели и да ме обичаш като брат.

-Искам да сме само приятели и да ме обичаш като брат.

-Добре...

-Аз пък така не искам.

-Какво има?