Училището...

Тук...

Широ беше тук.

Имаше междучасие.

Бяха тук.

Тръгна към класната стая на тати.

-Хей!-Тръгна след него.-Къде? Ела тук! Ще те вземат!-Опитваше се да го настигне.

Излезна от стаята.Т.е. беше точно п/д класната стая.

Незнаеше къде да ходи. Спря се пред един ученик.
-Тати?-"Къде е тати?"

Настигна го.
-Артур!

Погледна надолу.
-Тати?-коленичи до него.-Кой ти е тати, мъник?

-Ъм... Здрасти... Търси... Емия Широ... Надпвам се, че знаете къде се намира класната му стая?

-Мой тати!-Възкликна. И се зарадва и заподскача.

-Да, той е мой съученик.Той е там, хайде да отидем при него.-тръгнаха към Широ.

-Тати! Тати!-Крещеше. Целия коридор кънтеше с неговия глас.

-Мъник не викай така.

-Оу...-погледна го и се засмя.

Стори му се, че чу гласа му.Огледа се.

Засмя се също.
-Много се извинявам.-Спря да се смее. И също се огледа. Беше хубаво местенце. Бяха го разрошили преди 2 години.

/Да хД /
Бяха при Широ.

Широ ги погледна.
-А?! Арутр? Я, Сейбър? Мен ли дойдохте да ме видите?

-Артур ти има изненада, но май не забеляза?

Скачаше.
-Тати!

Погледна го.
-А, вече вървиш ли?-усмихна се и го взе на ръце.

-Да! Диф!-Искаше подарък.

-Най-накрая.-Засмя се. После спря да се смее. Погледна ги. И се усмихна.

-Диф? Подарък ли искаш? Какъв?-целуна го по бузата.

-Много!

-Много?

-Много подаръци ли? Незнам...Ще видим.

Разплака се.

-Артур!

-Недей така.Не обещавам за мн подаръци, но ще има.

-Много! Там!-Искаше в класната стая.

-Там не може сладур. Хайде вкъщи. Тати да учи. После ще има много подаръци.Хайде.

-Не, ще го взема с мен.

-Не! Широ ще ви пречи... Моля те...

-Не!-Искаше да отива с тати.

-Ще попитам сенсея, ако позволи ще остане в час.