Училището...

-Добре... Ккъв час имате?

-Математика.

-Математика!? Лол! Добре, ако го пускат...

-Мхм.Ще питам.-видя учителя.-Здравейте, сенсей.Ъм синът ми дойде да ме види, може ли да го взема с мен за часа?

Погледна бебето.
-Мн е малък.Ами добре, само да не плаче или нещо др.Все пак ще преподавам урок.-усмихна се.
/хах, едва ли ще карат урок, щом тойе тук хД /

-Е? Какво има?

-Тук!-Разплака се. Помисли, че няма да е стати.

-Артур, не плачи.

-Тук! С тати!

-Да, добре.Не плачи.Ако плачеш няма да си с тати.

Разплака се повече.

-Широ... Къде е Рин. Поне ще млъкне. Знаеш. Обича я.

-Рин!-Спря да плаче.-Искам! СЕга! Къде!

-Да, в класната стая.Искаш ли и ти да дойдеш?

-Ъм... Добре!

Бяха в класната стая.
-Виж Рин, кой ти водя.

Вдигна главата си към Широ.И погледна Артур.
-А! -усмихна се и го взе на ръце.

-Рин!

-Лол!

Засмя се и се усмихна.
-Липсвах ли ти?

-Да!-Слезна от нея.-Виж!

Гледаше ги.

-Може ли да вървиш вече?

-Да! Да! Да! Виж!-Скачаше.-Виж!

-Показва ти, че даже може и да скача.

Засмя се.
-Браво, сладур.Много бързо се учиш.

-Да! Так!-Искаше на дъската.

Хванба го за ръката и вървяха към дъската.

Зарадва се. И се блъсна в една какичка. Нарочно го направи ест.

-Лол! Виж го ти!?

-Оу, ревнувам те.-засмя се.

-Како!

Погледна Артур.
-Значи имаме нов ученик.-засмя се.-Здравей, сладур.

-Како!? Рин!

-Виж го ти?