Училището...

-Да го познавам? От къде мога да го познавам?

-Да, може.-вървеше до него.

-Защото и той е гей! Жалко, че и това момче има съдба катя моята.

Хвана го пак за ръката.

-От какво съдите, че е гей?

Този път не си отдръпна ръката.
-Къде отиваме.

-Прави като теб!

Усмихна се доволно.
-Мога ли те снимам? И да се снимаш с мен?

-Може би, по друг начин.

-Добре да се снимаме.Кой ще ни снима?

-Добре!

-Аз. Ще имаме спомени...

Погледна го.

-Добре.Да се снимаме.Ще имаме снимка, както имах аз с брат ми.

-Какво?

-Да.-Усмихна се.

-Няма нищо.

Застана до него.

-Ще си ходим ли!?

Искаше да го целува.

-Да, милорд.-тръгнаха си.

Чакаше да се снимат.
-Кога ще се снимаме?-отново го погледна.

-КОгато отидем там...-Тръгнаха.

-Искам в парка!

-В пара ли? Добре.-тръгнаха към парка.щ

Вървеше след него.

Айдо си беше взел документите и тръгна към класната стая.

Миюки мина покрай него. И го изгеда някак си жадно и перверзно.
-Лол!-Каза тихо. После се обърна към него и вървеше назад и го гледашше.

Обърна се също към нея.
-Хей, какво има мацке?

Сноу въздъхна тежко.
-Днеска вместо да ми купи подарък, иска да скъса с мен!-оплакваше се. И ритна една празна тенекиена кутия.

Разшири очи. Изчерви се. И се обърна напред.

Чакаше сфетофарите пред училището. Нещо го удсри по главата. И без да иска натисна рязко гаста и се блъсна на един стълб и одраска капака на колата си. И пукна фара.

Усмихна се. Пак продължи напред към стаята.

Оплакваше се и се ядосваше на бовшото си гадже.

-Хм... За какъв се мисли!? Не знае ли, че аз тук правя така само!?

Слезна от колата. Погледна фара и капака на Jaguara си. И се ядоса. Видя и кутията. После се огледа и видя най-близкото човешко същество-едно момиче.
-Хей! Ти!-Отиде до нея.-Ти ли хвърли това!?

Чу я. И се спря. После се обърна към нея.
-Какво има, момиче?

Спря се. И се огледа. Обърна се към него.
-На мен ли казваш? Да, аз го хвърлих.

Изчерви се. И се обърна към него.
-Какво може да стане?

-Така ли?-Хвана я грубо за ръката и отидоха при колата. Показа и фара и капака на колата.-Виж твоето изобретение? Как ще ми платиш!?-Погледна я от горе до долу.-Тази вратовръзка не отива на облеклото.-Погледна косата и.-А и виж си косата!

-На мен ли говореше?-приближи се при нея.

-Хеей! Ти какво разбираш от коса?-погледна фара.-Колко може да струва?-попита спокойно.

-Д-да сър!

-10 000 йени! И много неща разбирам от коса! Виж се ужасна си!

-Сър ли?-засмя се.-М/у другото кой клас си? На колко си?

Веднага забрави какво е казал за външния й вид, като чу колко стува.
-Какво?! Само това драскотина?! Ти изглеждаш богат. Не можеш ли да забравиш това?-направи някаква физионимия.

-9 клас съм. На 16 съм. Сър защото имам малко култура!

-Да. Но тива е твое произведение!

» Кафенето на училището
» Кафенето на училището /Киото/