Училището...

-На 16? o_o Помислих те, колкото мен. Малка си.-тръгна напред.

-Аз нямам толкова пари!-намръщи се.-Закъснявам! Чао!-тръгна си, но си изпусна портоменето.

-Хей! Къде!? Грамаден!

-Хей! Хлапе!-Взе портмонето и. Отвори го и видя личната и карта.-Хм... Значи така Сноу?

Спря се.
-Какво? Грамаден?-засмя се.

Беше си тръгнала тичайки.

-Да!-Каза твърдо и намусено.-Или дребен ли предпочиташ!?-Каза заядливо.

Качи се в колата. И и звъна.

-Ти си дребна.-сложи ръката си в/у главата й.

-Кой ли е този?-отвори телефона.-Ало?

Намръщи се.
-Хм! По-висока съм за годините си!

-Здравей! Ако не ми платиш ще се обадя на полицията. Ако искаш може да се споразомеем.

Засмя се.
-Наистина. Но си малка по възраст.

-Ааа! От къде ми имаш номера?!-намръщи се.

-Не съм!

-От личната ти карта. Изпусна си портмонето.

-Спокойно, не се ядосвай.

-Оф! Ще дойда да си го вземам!

-Не се ядосвам...

-Довечера ела в ресторант...-Каза и.

-Изглеждаш ми ядосана. Ще ти излизат бръчки.

-А, не може ли ти да ми я донесеш?-попита най-нахално, за да не я досажда и в ресторанта.

-Е и!? Какво те засяга!?-"Оф! Какви очи има той!? Каква бяла и гладка кожа!? Искам да го докосвам!"

-Не! Ти ще идваш!

-Ще огрознееш. ;о Не мислиш ли за себе си?

-Дообре!

-Аз винаги съм красива.

-До довечера. В 8:00 да си там!

-Да, да. Така да е.

-Добре!-затвори тела.

-Съмняваш ли се? Добре да не се караме... Да се запознаем. Аз съм Миюки.-Подаде му ръката.

-Тск!

Погледна ръката й. И леко се изсмя.
-Аз съм Айдо.-прие ръката и я целуна.

Беше в ресторанта.

Намръщи се. После се изчерви. Усещането от устните му беше толкова... Нежно.
-З-защо се смееш?-Макар, че трябваше да звучи ядосано, звучеше нежно и детско.

Седеше и я чакаше. Видя я.
-Хей!-Извика я.

-Много си сладка, хлапе.-разроши косата й.

Отиде до него. Беше нацупена.

Ръцете му я накараха да се размекне.
-Не ме пипай.-Отново го каза меко, вместо ядосана.

Погледна я.
-Ох! Колко си гризна!

-Хмм...? Беше лесно! ^^

Намръщи се.
-Затова ли ще говорим? >_<

-Какво!? Какво беше лесно!?

-Когато си оправиш стила тогава.

-Че веднага ме хареса.

Намръщи се.
-Какво ми има на стила?

-Не си незабележим...

-Че какво му няма!? Ужасно грозно е! Така как ще ми платиш!? Нямма да се одовлетворя от работата ми с теб!

-Разбира се! Особено аз. Много съм красив.

-Хееееей! Тогава да се разберем нещо. Ти да го платиш. Тогава няма да се наложи да ме видиш!

» Кафенето на училището
» Кафенето на училището /Киото/