Училището...

Стана му скучно. СЕбастиян го беше разказал!

-Такааа.Свършихме.

Аояги се изправи и изленза в коридора.

Лизи изчака Сиел.

Себастиан беше пред двора.

-Сиг СЕбастиян е тук. Ще дойдеш ли?

Соуби чу звънеца. Тръгна по към врата. И мина покрай Себастиян.

-Не, аригато.Аз ще се прибера.

Себастиан погледна с крайчеца на окото си Соуби.Леко се намръщи.

Аояги излезна от у-ще.

-Аояги!-Хвана го за ръткатъа.

-Добре. Чао.-Излезна вън.-СЕбастиян.-Каза намръщено.

-Да, милорд?

Лизи тръгна.

Аоягаи се объна към него.
-Да?-гледаше непознатия.

-Здравей! Аз съм Соуби. Приятел на брат ти СЕмеи.

-Хм!-Погледна некото.

-На...Сеймей? Приятел?-погледна го.Чакаше и друго обяснение.

Погледна, където гледаше и той.Обърна го към др страна, за да не го гледа.

-Дойдох да те видя.

-Какво правиш! И не ме докосвай!

-Защо гледате там?

-Ти познаваш ли ме, освен че съм брат на Сеймей?

-Защото ме дразни.

Гледаше СЕбастиян и малкото момче. Обърна се към Аояги.
-Познавам те.

-Защо Ви дразни?

-Но аз не те познавам.-погледна го.

-Защото говореше с Лизи!

-Нека... Аз съм твой приятел.

-Е е? Нищо не пречи да си говорят.Защо се ядосвате? =.=

-Приятел? Искаш ли да говорим?

-Няма да говори!-Каза по-силно.

Соуби ги погледна. После се обърна към Аояги.
-Ще ми дойде много добре.

-Защо пък не?

-Тогава да отиваме в двора.

-Не. Нека да е другаде...

-Защото аз не искам!

-Не искам да ревнувате никой! Освен няколко хора.

-Добре.А тогава къде?

-Ще ревнувам, когото си искам!-Разсърди се.

-Ъм... С брат ти отивахме там. С теб също...

-Добре, не се сърдете.Ревнувайте.

Ушите му се размърдаха.
-Добре.

-Ама той е добро момче...

-Хайде.-Хвана го за ръката.

-Така ли мислите?-погледна след тях.

Изчерви се.
-Какво правиш?-отдръпна си ръката.

-Смятай ме за по-голям брарат ^_^.

-Да.

-А знаете ли кой беше този, който беше до него?

-Така ли? Добре.-гледаше го."По-голям брат...", сети се за Сеймей.Той беше единствен, но се радваше да чуе, че някой иска да се грижи за него, както брат му.

-Не. Той е като теб. ПОмислих, че ти го познаваш?-Каза дразнещо. И тръгна напред.

-Да. Може ли?