Училището...

Себастиан го хвана за ръката, като сплете поръстите си с неговите.
-Аз съм до Вас, милорд.

Лизи погледна след него.И веднага тръгна и го настигна.
-Почакай.-забеляза ръцете им.

-Себастиян! Себастиян! СЕбастиян!-Отдръпна се от него крещейки.

Цялото училище се обърна ъм тях.

Погледна го о_o
-Добре, добре.Не викайте.

-С-сиел?! o_o"

Отиде до момчето. И го гледаше ядосано.

Соуби пристихна пред училището. Щеше да чака Аояки до последния час...

Погледна го.
-Какво има?

Тръгна след него.
-Сиел, какво правиш?

Себастиан също тръгна след него.

-Защо говореше с Лизи!?

-Исках да се запознаем.-погледна Сиел.

Аояки се изправи.
-Няма проблем.Ще влезна в у-щето.

Намръщи се.
-Лизи!

-Да...? Не, Аояги.Защо не стоиш тук?

Не каза нищо.Влезна в у-щето.

-Влизам и аз!

-Да, аз също ще влезна.

-Довиждане, милорд.-целуна челото му.

-Себастиян!

Соуби забеляза малкото момче и СЕбастиян. Себастиян имаше различна аура.

Лизи влезна в класната стая.

-Добре, милорд.После ще Ви взимам от у-ще.До после.

Аояги беше в коридора.

-Добре...-Чаът започна.

САедна на мястото си.

Аояги влезна след учителя.И привлича вниманието на учениците.

Учителката го представи.
-Седни там, има свободно място.

Намръщи се.

Соуби чакаше края на часовете.

Той седна близо до чина на Лизи.

Тя се усмихна.

-Лизи!-Каза мако по-високо.

Погледна Сиел.
-Да?-а тя каза тихо.

Аояги пишеше.

Учителката се обърна към тях.
-Какво става там?

-Нищо! Гледайте си урока!

-Хм...Добре!-разказваше урока.

Погледна Сиел.

-Извинете!

-Добре, но не говорете.

-Да.

Разказваше урока.