Училището...

-О, не пак ли!? Този път наистина ме е страх.

-Спокойно.-усмихна им се чаровно.

Някои от тях от кръвоизлив припаднаха, някои прпдължаваха да тичат към него. :icon_laugh:

-Айдо стана още по-страшно!

-С-спокойно... ^^" Можеш ли да тичаш бързо? Защото ще е нужно.-хвана я за ръката и започнаха да тичат бързо.

Тичаше след него.
-Ще се опитааам!

Той тичаше бързо. Е, все пак беше вампир. Достатъчно се отдалечиха от тях. И се спря.
-Ох... Изморих се.-каза задъхан.

Падна върху коленете си. Беше изтощена. Все пак беше обикновена.

-Измори ли се?

-Много.-Каза дишайки тежко.

Подаде й ръка, за да се изправи.

Хвана ръката му и се изправи. Беше си починала малко.
-Благодаря.

-Няма проблем. Трудно е да си красив. cz06

Засмя се.
-Да така е.

-Защо се смееш? Не съм ли красив?

-Красив си.

Усмихна се доволно.
-Знам. Добре е и да го чуя от твоята уста.

Намръщи се.
-Казах го сама, защото е истина! Няма нищо друго!

-Хм... Така ли? Поне малко ме харесваш.

-Не те х-а-р-е-с-в-а-м!

-А аз мисля, че ме х-а-р-е-с-в-а-ш. :icon_wink:

-беше като дете. :icon_laugh:

Намръщи се.
-Защо го правиш! Имам приятел! Ти си имаш приятелка, а и си голям!

-Знаеш. Хлапаци като теб, винаги харесват по-големите.

-Моля!? Моля!? Ха! Не е вярно =.="!

-Така ли?-засмя се.

-Да!