Имението Фантомхайв

-Много знеш ти мъние!

-Аз умен! ^^

-Да много.-Гушна го.

Зарадва се.Също го прегърна.
-Целувка?

-Аз ли ти ли?

-Ти мен, тати.

-Добре.-Целуна го.

-Още!

-Добре.-Целувааше го още.

Сгуши се повече към него.Усмихна се.

Усмихна се също.
-Изморен ли си?

-Да, тати.Аз уф.-показа си ръчичката.

-Къде стана уф?

-Там.-но не сочеше никъде.-=В градинката.-от една роза беше станал.

Целуна ръчичката му.

Зарадва се.
-Вече не уф.

Усмихна се.
-Да ти си голям. И тати те целуна.

Също целуна Сиел.
-Да, голям.

Гушкаше го.
-Да спим ли още?

-Не, тати.Да не спим.

-Добре. Какво искаш да правим?

Искаше да си игарят, но не каза, защото винаги, когато си играеха, се скараха.
-Само гуш и да лягамее.

-Дообре. Не искаш ли да играем?

-Не.Само гуш.-сгуши се повече в него.

-Добре.-Гушкаше го. И по едно време заспа.