Имението Фантомхайв

Гледаше го.
-Да! Тати, имаш много мечо?

-Да.

-Аз?-"Аз имам ли?"

-Да и ти имаш. Като пораснеш колкото тати тогава и ти ще имаш.-Взе го на ръце.

Много се зарадва.Изпращаше въздушни целувки xD

-Радваш ли се? Мъник?

-Даааа, тати.-мн се радваше.Изпищя.

Гушлаше го.

Също го гушна.
-Тати, лошо шамари?

-Да лошо е... Само тати може да го направи...

-Защо?-разсърди се, сега разбираше, че това е лошо и нещо и Сиел щеше да го направо, т.е. го заплашваше така.

-Защото трябва да слушаш тати. Ако не слушаш тогава шамари!

Разсърди се.Отдръпна се от него и седна.

-Какво има сега?

Не каза нищо.Играеше си с мечето.

Взе мечето му.

Разплака се.
-Мечо!-протягаше се към мечето.

-Не... Аз ще играя.

Разплака се по-силно.
-Мое мечо!-не се беше научил да дели играчките си с никой.Искаше ги само за себе си.

-Тогава като пораснеш колкото мен няма да имаш много играчки като мен...

-Не исакм! Искам само мое мечо!

-Не! Тогава няма да ти подаря играчки.

-Не искам играчки! Искам мое мечо!

-Добре ето.-Даде му мечето.

Взе го.И го гушна мн силно.