Имението Фантомхайв

-Виж аз какво имам?-Показа му едно голямо плюшко. Взе Себастиян. И го гушна. И му показваше плюшкото си.

-Тати, сърдя се!-но све пак се размекваше, като виждаше плюшки.Хвана и неговото плюшко.-Мое.

-Не. Това е мое.

-Защо? Искам да е мое.

-Не може... ти не ми даваш да играя с твоите мечета... Защо аз да ти дам моето плюшко?

-Себи малък и сладък ^_^-"Защото аз съм малък и сладуък.", то се разбра, но все пак :D

-Няма значение.

Не каза нищо.Мислеше си, как може да го дразни толкова? Отново слезна от него.

Хвана го.
-Къде!?

-Сяда тука.-отдръпваше се от него.

-Не.-Дърпаше го.

-Пуснии.-опитваше да се отдръпне.-Тати, пуснииии.

-Неееееееееееееее!

-Тати!-изпищя.И се измъкна от него.И седна, колкото беше възможно по-далеч от него.

-Мога да те пипна.-Докосна го.

Разплака се.
-Не искам!

-Защо?

Бутна ръката му.
-Не искам, защото тати лош!

-Лош? Защо? Тати не е лош. Дай гуш!

-Не.Няма гуш на тати.

-Няма гуш?-Направи отчаяна физеономия.-Щях да ти подаря плюшки. Но ти ме разсърди. Ще се върнем вкъщи...

-Да вкъщи! Не искам мече.-каза сърдит и си гушкаше мечето.

-Ще взема и това!

-Не! Това е мое!-гушкаше мн силно мечето си, нямаше да му го дава.

Докосна мечето му.