Имението Фантомхайв

-Не, стига!-бутна ръката му.

Дръпна ушичките на мечето.

-Не!-скри мечето си на др страна, като той също се обърна с гръб към него.

-Аз все още ви виждам!

-Не!-разсърди се.

-Какво стана сега?

-Нищо.-каза сърдит.И се облегна.

Седна до него.

Не каза нищо, защото му се сърдеше.

-Боц!-Направи му боц.

Разплака се.
-Не искааам.

-Защо?

Изпищя.И се разплака мн силно.

Себастиан спря колата.Слезна и отиде до тях.
-Какво, става млади господарю?

-Тск! Разплака се!

-Да, това определено се чува.Защо плачете?

-Не искаааам!

-Какво не искаш? Боц ли?-Направи му боц. За да види ка ще реагира. И чакаше с нетърпение.-Какво мъник?

Изпоищя силно.
-Не искам!-бутна ръката му.

Погледна Сиел.
-И аз обичам да дразня децата.

-Хайде да го дразнем заедно. Естествено, че се шегувам...

Разплака се по-силно, не стигаше, че не можеше да говори или нещо др да прави, а и двамата щяха да го дразнят.

-Добре, няма млади господарю.-взе го на ръце.И го целуна по бузката.

Направи му "боц" на дупето.

Разсърди се.Нито се раплака по-силно, нито изпищя.Нито.Стоеше и чамаше да се приберат.

Остави го да седне до Сиел.
-Да се приберем ли, милорд?

-Да.-Гушна го. И се опитваше да го преспи.

-Добре.седна на мястото си и потегли към имението.

-Няма!

-Защо?

-Не искам да спя.Не искам гуш.