Имението Фантомхайв

-Хм така ли?

Гушкаше го.
-И ти на мен, миличък.

Целуна я.
-Обичам те.Мама само мой.

-Добре.-Тръгна на горе.

-Сиел къде отиваш?

-Тати отива?

-Имам малко работа.

-Сиееел...И ти ми липсваше.Добре, като си свършиш работата пак ела при нас.

-Тати работи.

-Добре.-Изпрати им въздушна целувка. Но най-вече на Лизи.

Усмихна му се.Намигна му.

Радваше се.

Влезна в кабинета си.

Лизи играеше със Себи.

Себастиан почука на вратата.

-Да.

Влезна в кабинета му.

-Да Себастиян?

-Нищо, милорд.Просто исках да съм до Вас.

Хареса му.
-Добре.

Усмихна му се.

-А защо искаш да си до мен?

-Не знам.Харесва ми да съм до Вас.-усмихна се.

Изчерви се.
-Така ли?

-Да, милорд.-усмихна се.

-Защо харесваш? Защото трябва или, защото искаш.

-Никой не може да ме накара, по какъвто и да е начин да направя нещо назор.Естествено е, че защото искам.

-Но ти си длъжен да ме пазиш...

-Да така е, но аз искам и харесвам да стоя до Вас.

Изчерви се.
-Благодаря, че си до мен...