Имението Фантомхайв

-Ама се смееш, тати.Аз нямаше да ти се смея!

Засшмя се отново.

Разплака се.Но той като продължаваше да се смее и той започна да се смее.

Засмя се повче. Хареса му.

Смееше се.
-Тати!

Смееше се също.
-Кажи?

Погледна го.И се засмя силно с глас.

Гушна го.

СЪщо го гушна.
-Мама?

-Тя е долу.

-И тя да дойде.

-Добре. А ние да отидем ли до нея?

-Тя да дойде.-каза заповеднически.

-Така ли? Не говори така? Хайде да отидем.

-Добре тати.-излезна от стаята и тичаше към стълбите.

Хвана го.

Продължаваше да "тича".
-Мама! Мама!

-Да, да отиваме!

-Да тати!-радваше се.И псря да тича.

Гушна го. И слезнаха.

-Мама! Мама!-пищеше.

Лизи отиде до него.Взе го на ръце и го гушна.Целуна го.
-Кажи, сладур.

-Защо го взе?

-Защото много ми липсва!-гушкаше го.

-И на мен!

-Ти играеше с него.

-Мама на мене много липсваше.