Имението Фантомхайв

-Зaщо плачеш сега?

-Искам леля.

-Защо!?

-Липсва ми!

-Хм? Много ли?

-Да, много! Леля!-изпищя, за да го чуе и да дойде.

-Не викай така.

Изпищя силно.

-Себастриян!

Пищеше.Търкаляше се по леглото.И падна.Разплака се силно.

Засмя се. После се изправи и отиде до него.
-Какво стана?-Поипита смеейки се.

Плачеше силно.Потърка удареното място.А Сиел му се смееше, убиди се и плачеше още по-силно.

-Не плачи миличък.

Плачеше много, много силно.Потъркаше мястото.
-Ууууф.

-Много ли те заболя?

-Да, а ти се смееш!-разсърди му се.И се качи на леглото.

-Не исках мъник.

Съредеше се.И лежеше на леглото.

-Защо се сърдиш на тати?

-Смееше се на мен!

-Ами да...

-Тати лош!-слезна от леглото и тичаше към вратата.

Хвана го.
-Ще ти се разсърдя.

-Ти ми се смееш!

-Миличък?