Домът на Себастиан

-Ей, сладур.

Спеше му се.

-Каква е изненадата?

-А да.-подаде му Джони.-Сега, ще донеса нещо и ще видиш.

-Джони? Къде се скри преди малко?

Погледна го. Прозя се. И се згуши в него.

Донесе нотите.
-Ето и изненадата ми.Не знам дали ще ти хареса, но за мен е ценно.-усмихна се.Седна пред пианото и започна да свири ~~~> http://vbox7.com/play:9ae0f117

Усмихна се. "Никога никой не му беше подарявал песен." Слушаше го внимателно.

След като свърши, въздъхна.Искаше да знае мнението му.Обърна се към него.

-Аз... Не знам какво да кажа. Много ми хареса. Никой не ми беше направил такъв подарък.

-Наистина ли ти хареса?

-Да много.

Джони се разплака.

-Много се радвам.Притеснявах се, че няма да ти хареса.-погледна Джони.-Какво му стана?

-Май му се спи. Така ли ангелче.

Потърка очичките си. И плачеше.

-Ооо спи му се.-усмихна се.-Ще го сложим да спи.

-Да. Ще спиш сега миличък.

Мрънкаше.

-Хайде, елате да ви покажа стаята.Да го оставим да спи.

-Знам къде е.-Изчерви се.

Погледна го.И се усмихна щастливо.
-Да.-искаше пак да е така.

Отиде в стаята. И се опитваше да го преспи.

Отиде след него.И той искаше да е до тях.

-Сега няма да спи.

Махаше с ръце.

-Защо?

-Защото разбра, че ще спи. И иска и ние да стоим до него.

Махаше с ръце. И се въртеше.

-Добре, ще стоим.-усмихна с.е

-Спинкай мъниче.

-Аа!-Говореше.

-Колко е сладък. ^^