Домът на Себастиан

-Да. И колко палав?

Искаше играчки.

-Девата, когато са палави стават по-сладки.

-Да така е ^_^.

Разплака се.

-Защо се разплака? т.т

-Не знам? Какво искаш миличък? Играчките ти са у нас.

Плачеше.

-А аз нямам играчки тук.Освен голямото пиано... А той едва ли ще играе с него. ^^"

-Няма...

Плачеше.

-Тогава ще му купим.

-Не е нужно.

Плачеше.

-Ама плаче.

-Нека. Ще пре. Нали ангелче.

Погледна го. И се разплака повече.

-Ама плаче...

-Добре де. И аз не мога да го гледам как плаче.

Плачеше.

-Добре тогава.Ти стой при него аз сега се връщам.

-Добре.

Излезна от къщата.

Играеше с него.

Гледаше го. И лачеше.

След малко се върна с играчки.Отиде при тях.

-Защо плачеш миличък?

Плачеше.

-Ето играчките.-подаде ги на Джони.

-Хей... Нямаше нужда.

-Но плаче.

-Да, до...

Взе едно плушко. И една друга играчка. И ги хпеше.

-Виж сега не плаче.-усмихна се.

-Да. Но ги яде.-Засмя се.

Щеше да му излиза зъпче. И му се боляха венцитте.