Домът на Себастиан

-Като теб.Изветсни.

-Кой аз ли?

-Да.

-От къде го изкара?

-Видял съм те във вестници и в телевизията.

-Остави ги тези неща... Аз съм обикновен човек...

-Да, като се зпоазнава човек разбира по-добре характера му.-усмихна се.

Прекърна го.
-Благодаря ти!

Усмихна се.И също го прегърна.
-Няма защо.

-Добре, че сме още ученици. Че тези прегръдки не вещят добре при възрасните xD.

Засмя се.
-Да.А и сме приятели.

-Наистина ли ?

Усмихна се широко.
-Да.

-Супер!-"Защо се държа така!? Аз трябва да съм страшен =.=!"

-Закуската е готова. ^^ -ускмихна се.

-Супер. Бях огладснял.

-Мхм и аз.-той сервира закуската и изчака да седне.

Седна. Телефонът му звъна. Видя кой е и изключи.

-какво има? Може да е нещо важно...

-Не. Старата ми жена е...

-Ааа...Ъм може да каже нещо за детето.

-Може... Но после ще и звъна. Може и да не каже нищо...

-Добре.Както искаш.-усмихна се.

-Ахам.

Започна да закусва.