Домът на Себастиан

Той също.

След малко беше готов.

Той също.

Събра масата.
-Искаш ли да се поразходим?

-С удовлствие...

Усмихна се.
-Супер.

-Ем... да излезнем тогава...

-Добре.-излезнаха.

Бяха тук.

Заспа.

-Да го оставим да спинка в стаята.-показа му стаята.

Усмихна се.
-Благодаря ти.-Отиде в стаята. И го остави да спинка. Целуна го главичката. И му се радваше.

Размърда се. И размаха с крака и ръце. Движеше устните си. И се протегна хубаво. После се обърна към него.

Отиде при тях.Гледаше Арон, усмихна се.

Усмихна се. И си играеше с ръчичката му.

Беше толкова красив... Не моедше да си откъсне очите от него.

Не го забеляза. А си играеше със сина си.

Спинкаше се.

-Като се събуди той, тогава ли ще учим да свирим на пиано?

Стресна се.
-Себи?

Спеше.

-Извинявай, ако те стреснах.

-Малко... Да ще свирим след като се събуди.

Спеше. И се протегна към Себастиян.

-Добре.-погледна бебето и се усмихна.Не го взе на ръце, а да го остави да спи.

-Много те хареса.-Каза тихо.

-Мабаба!-Говореше на сън.

-Да и аз много го харесах.

Усмихна се.

Събуди се. И се разплака.

-Събуди се.

-Да. Недей.-Гушна го.

Спря да плаче. И се протегна към Себастиян.