Hospital...

Разплака се. Страхуваше се. Не искаше да си ходи.

-Така натъжаваш и бебето...

-Така ли?

-Да.Мама каза, че когато една майка е бременна, се натъжава, се радва, така става и с бебето.

-Така ли? Тогава бебето е много тъжно... И затова иска да ни изостави...

Намръщи се.
-Не иска да ни изостави.

-Защо се ядосваш?

-Защото само това повтаряш.

Разплака се.

-Какво има? о.о

-А ти защо само това повтаряш!?-Разплака се с глас.

-Ядосвам се, като не вярваш, че то ще се спаси.

-Как да вярвам!? Как очакваш!? Как очакваш да вярвам!? Колко пъти имаше опастнос... А сега...-Отново се хвана за корема.

-А сега вс е нормално.

-Не!-Каза с болка в гласа.

Прегърна я нежно.И погали косите й.

Малко се успокои.

Целуна главата й.

-Целуни ме... От кога не го правиш...

Хвана я за градичката и я целуна.

Хареса и. Прегърна го нежно.

Също я прегърна.Целуваше я.

Легна удобно.

Стоеше в същата поза, сми не легна в/у нея.Не искаше да тежи на бебето, нито да го прави, когато тя е бременна.И най-малкото, че знаеше, че ще се възбуди, ако легне в/у нея.

Погледна го. И се згуши в него.