Hospital...

Забеляза, че е намръщена.
-Какво има?

-Защо не ме чакаш? Знаеш, че ме боли...

-Изчаках те.Извинявай...

-Добре. АСз се извинявам... От бременоста е. И ме боли... Изморих се много днес... А и не трябваше да ставам за сока...

-Купи ли си?

-Да! Защо не ми обръщаш внимание?

-Не видях.Мислех, че си се върнала без да купиш сок.

Раздразни се4 повече.
-Добре. Уморена съм по-бързо да слезнем. Искам да седна.

-Долу сме... Ето там има пейка.

Отиде и седна.

Седна до нея.

Хвана корема си. Болеше я.

-Добре ли си?

-Ами... По-добре съм от преди малко.

Усмихна се.
-Много се радвам.

-Да...

Въздъхна.И се облегна.

Беше ужасно гладна. Корема и къркореше.

-Огладня ли?

-Да.

-А какво ти се яде?

Замисли се.
-Принцеса... Но после, когато се качваме ще си взема...

-Доообре.-усмихна се.

Усмихна се насила.

Забеляза.и леко въздъхна.
-Какво има? Ище ли те боли?