Hospital...

-Не. Гади ме се.-Не беше сигурна защо и се гади.

-А в кой месец ще спре?

-5.-Каза го едвам. Преглътна сълзите си.

-Какво има, Суки?-усети, че не й е добре.

-Добре съм. Спокойно.

-На мен нр ми изглежда така.

-Спокойно. Да отидем. Гладна съм.

-Добре.може би затова така стана.

-Да... Може...

-Хайде да станем.-изправи се.

-Добре. Но тук беше хубаво.

-Пак ще дойдем.

-Кога?

-Когато си изядеш принцесата.

-Добре. Но вече не ми се яде принцеса, а пържени картофи.

-Добре, ще купим пържени картофи.

-Искам и шоколад...

-И тожа ще купим.

-Искам да се връщаме... Не искам да стоя тук!

-Не знам кога трябва да излизав от болицата.

-След много време... 1 месец горе-долу. Искам да се върна. Да пратят сестра или доктор.

-Ще говорим тогава.

-Не искам да остана тук...

-Добре, ще говоря с лекаря.

-Йей!-Гушна го.