Hospital...

Плачеше. Срауваше се.

-Добре, вънка да говорим.

Излезнаха от стаята.

Плачеше. Искаше майка си да беше тук.

Седна до нея.
-Добре ли си миличка? Сядай.

Такуя го погледна.
-Все пак не трябваше да й се надхвърляте така.

-Да сте го мислили, преди да правите секс.-с него говореше по-грубо, защото беше много ядосан.

Чуваше ги. Отново се хвана за корема. Беше остра болка. Имаше чувството, че пак ще получи кръвоизлив.
-А!

-Какво стана мила!? Ще викна лекаря!-Излезна от стаята бързо. И отиде да търси лекаря.

Погледна след нея.И веднага влезна в стаята.
-Суки, добре ли си?

-Да.-Легна на леглото.-Искам да спя.

Погледна я.Майки й беше толкова уплашена, а той видя Суки добре.
-Добре.-целуна я по челото.

Обърна се на другата страна. И си затвори очите. Хвана се за корема.

Легна до нея и я прегърна отзад.

-Баща ми тръгна ли си?

-Не.Вънка е.

-Да не идва повече тук...

-Аз не мога да му кажа, дали да идва, или не.

-Заключи врата!-Каза малко нервно.

-Не.Сега ще дойдат лекарите.

-Не искам!-Разплака се. Но не защото не заключиха врата, а защото я болеше.

-Добре ли си? Къде останаха тези лекари?!

-Добре съм.

Лекарите бяха тук.

Изправи се в седнало положение.

-Какво става госпожо? Защо така трудности ни създава това дете?-Казаха шеговито.

Погледна лекаря.

-Ами... Той от 1 ден още ми създава тези проблеми.

-Хм... Лошо бебе значи? А помните ли какво ви забраних?

-Да, ще е палаво.-каза за бебето.

-Да помня... Но баща ми...

-Спокойно. Няма да го пуиснем... ПОне доста време ще стоите тук... За вашия палавник ще е най-доброто...