Hospital...

-Да. Усещам го.

Усмихна се широко.
-И аз те обичам, бебчо.

Усмихна се. Усети, че бебето наистина е щастливо.

Отново се надигна до нея.

Згуши се в него.

Майката беше вънка.
-Дали Суки е добре?-Говореше на майката на Суки.

-Да, щом все още Такуя не излезна, за да каже че й е нещо.

Бащата й беше тук.

Усмихна се.

Хвана ръката му.
-Кога ще рита?

-Ъм...-Погледна малко притеснена.-Добър вечер...

-Когато порасне още малко.

-Добър вечер.Суки е била тук? Защо?!

-Кога ще порасне?

-Ами...-остави майката на Суки да каже защо.

-Когато стане на 5-6 месеца.

-Защото... Ами... Суки... е бременна.-каза притеснена.

-Какво?! Не можала ли са да изчакат?!

-Това е много...-Каза нетърпеливо.

Не знаеше какво да каже. Влезна не забележимо в стаята им.

Погледна я.
-Мамо, какво има?

-Къде са те?! Тук ли са?!

-Стига, все пак е бременна, точно заради стреса, караници, etcetara. /xDDD/ Така ще навредиш на бебето и на нея.

-Ами... Баща ти е тук мила...

-Баща ми!? Той знае ли?-Уплаши се.

Погледна я.
-От къде знае?-той вече разбра, че знае от вида й.

-Не ме интересува, да е мислила преди... Тск!

-Но може да бъдеш по-внимателен! Все пак не искам да им се случи нещо!

Трепереше.
-Искам да се махам!

-Какво има? Какво може да направи толкова?

-Да, наистина.Не мисля, че ще направи особено нещо.

-Какви игрички ни са играли! Не можали да изчакат още! А Суки самата беше като дете!

-Няма! Искам да си ходя!-Разплака се.

-Момиче! Успокой се. Виж трепериш!

-Да успокой се.

Не можа да каже нищо.

Той влезна вътре.

-Татко!-Каза малко високо и стресирано.

Погледна го.

-Какво сте направили вие?!

-Татко...-Каза виновно и уплашено. Още трепереше.

-Моля ви господине. Нека да не е днес.

-Днеска няма да е, утро и дргу ден също.А кога?! Ама като...-не продължи.Въждъхна.

-Какво Ви пречи дали сега или по-късно?

-Има огромна разлика! Та Суки самата е дете, не очаквах това от нея.

-Днеска няма да е, утро и дргу ден също.А кога?! Ама като...-не продължи.Въждъхна.

-Какво Ви пречи дали сега или по-късно?

-Има огромна разлика! Та Суки самата е дете, не очаквах това от нея.

Разплака се повече.
-Тако моля те...

-Стига господине! Моля ви се. Излчзте сега... Не е нужно да застрашите повече живота на бебето и Суки!

-Вие не можете да ми кажете какво да правя.Каква беше постъпката от нейна страна?! То не само от нейна, но и вашия син!

-Да излезнем моля! Там ще говорим.