Домът на Арон

Тук.

Прибраха се.
-Къде е дядо миличък?

-Ела да го търсим.

-Ааа!

Целуна го.

Дядото на Джони се прибра.

Обърна се.
-А татко?

-Здравей. Добре дошъл Джони.-Взе го от Арон.

Разплака се.

-Ти забрави ли дядо си?

-Дядо ти мъник.

Плачеше още.

Натъжи се. И го взе.
-Още малко да ти свикне.

-Добре.

Спря да плаче.

-Защо се страхуваш от дядо? Че кой не се.-Каза тихо.

-Каза ли нещо?

-Не татко. Ще го заведа да спи.

-Остави на прислужницата.

-Не... Защо? Той ми е син. Аз ще го преспя.

-Добре.

Тръгна горе.

-Ще спим ли мъник?

Целуна го.

Размаха с ръце.

-Мъничето ми. Вече няма да те върна при майка ти.

Згуши се в него.

Гушкаше го.

Качиха се горе. Сложи го на леглото. И седна до него.

Спинкаше.

Усмихна се.

Хвана ръчичките му.

Размърда се.

Целуна го.

Легна до него. И го гушкаше.

Мърдаше.

Усмихна се.

-Недей така мъник. Ще паднем.

Събуди се. И го погледна.