Домът на Арон

-Хайде садур.Дай тати и ще ти купя мече.

Гледаше телефон.

Арон взе телефона.

-Хайде, сладур.

-Хм?-Изчерви се.

-А... Оу... Извинявам се.-почервнея.

-Нищо.

-Помислех те за Джони... И...

-Нищо. Разбрах.

-Ъм... Ако искаш аз после ще се обадя.

-Ами... Както искаш...-Каза тъжо.

-Не... Още да не затворим.-усети, че е тъжен и той се натъжи.

-Суп... Добре.-Гласът му звучеше развълнуван.

-Обичам да гворя с теб. ^^

-И... Аз.-Изчерви се.

-Наистина?-усмихна се.

-Д-да.

-Искаш... Т.е. искате ли с Джони утре да вечеряте у нас?

-Да. С удоволствие.

-Йей! ... Ъм... Да, добре.Супер.-не можа да си прикрие радостта.

Засмя се.

Също се засмя.Мислеше да му напише песен и да му посвири на пиано.
-Хм... Имам изненада за теб.

-За мен? Нямам търпение за утре.

-И аз.Чудя се дали ще ти харесва?

-Да сигурно.

Усмихна се.