Домът на Арон

-Събуди ли се сладурчето ми?

-Ааа!

-Миличък?

Гушна го.

Зарадва се.

-Да се обадим ли на бати Себастиян?

Изпищия. Зарадва се повече и се смееше.

-Дообре.-Звъна му.

Чакаше да отвори.

Отвори телефона.
-Да?

-Здравей Себастиян! Джони искаше да говори с теб.

-Ааа здравейте.-усмихна се.-Супер.Тъкмо ми липсваше.

Засмя се.

Протягаше се към телефонба. И му се чуваше гласчето.

-Чувам го.

Засмя с.
-И аз го чувам.

-Гуууу!

-Да, до теб е.-смееше се.-Утре ще дойдеш, нали?

-Да. Ще го доведа и него.

Пищеше. И се разплака. Искаше телефона, за да играе.

-Супер.-усмихна се.-Сега той какво прави?

-Плаче.

-Защо?

-Изска телефона.

-Дай му да си говорим?

-Добре. Ако случано се изключи знай, че той е.-Подаде телефона на Джони.

Взе телефона. Огледа го. И го сложи в ухото си. И "говореше".

Засмя се.
-Здравей, Джони.

-Ааа!-Издфаваше сладки звуци.-Гуу!

Усмихна се.
-Мн ми липсваш.

Зарадва се. Но никой не знае защо.

Усмихна се.

-Колко си сладичък.Утре ще дойдеш ли с тати у нас, а?