Имението Фантомхайв

-Ще трпбва ли да се събличам?

-Само блузката, ангелче.

Изчерви се. Никой друг не го беше видял гол освен Себастиян и Лизи. Изчерви се повече.

-Какво има? От леля ли се притесняваш?

-Да.

-Леля ти е видяла като ти беше бебчо, не се притеснявай ^^

-Като бебе. Вие сама казахте.

-Ти и сега не си по-различен като беше бебе ^^

Изчерви се. И от срам и от гняв.
-Мадам!

-Шегувах се, ангелче. Не се ядосвай. т.т Леля се шегуваше.-гушна го.

-Не се шегувайте така!

-Добре, няма... т.т

-Мадам? Спокойно...-Каза виневен.

Не можа да каже нищо, милсеше си, че наисина го е ядосала много.

-Лельо...

-Да?

-Сърдите ли ми се?

-Не, ангелче. Не ти се сърдя.

-Извинете отново.

-Няма нищо, ангелче. Наистина.

-Добре.

-Хайде, ангелче, ела да те прегледам.

-Добре.

Излезаха от кабинета му. И влезнаха в стаята.

-Лельо нужно ли е?