Имението Фантомхайв

-От време на време, ако му се караш няма да е лошо.

-Но ще се разплаче. Когато лейди Лизи плаче, Вие можете ли да й устоуите?

-Да... Трябва!

-Но никой не може да устои, когато плаче жена или дете. Но аз ще мога... Мисля че.

-Да. Аз също мога. Не мисля, че се съмняваш, особено след като приживяхме тези неща с теб.

-Да, милорд. Не се съмнявам.

-Тогава. Карай му се.

-Да, милорд. Когато направи нещо ще му се скарам.

Намръщи се.
-Лош тати. Лош иконом!-излезна от стаята.

-Ух, мисли, че ни плаши.

-Донякъде... да.

Изтича в стаята. Искаше да остане сам. Dx

-Нека остави го. Не искам да е лигльо...

-Нямаше и да тръган след него.-засмя се.

Легна и си затвори очите. Щеше да спи.

-Ще предупредя и ЛИзи да не го глези...

-Дано да слуша.

Заспа.

-Ще слуша не се притеснявай. Трябва да сложим някаква тежест над тази къща.

-Да, но не е ли е късно за някои хора от имението?

-Не. Ще ги оправим.

-Да, милорд.

Лизи влезна в кабинета му.
-Къде е Себастиан?

-Отиде в стаята си. Щял да спи. Себастиян приготви всички включително и Мадам Ред. Т. е. Леля.-"Преди да дойде да ме мачка..."

-Така ли? За какво?

-Разсърди се. Себастиян чу ли?

-Очаквах. Отивам при него.-тръгна към стаята му.

-Да, милорд.-слезна, за да им каже.

-Слизай долу!-Изправи се.

-После!-излезна от стаята и тръгна към стаята на Себастиан, за да го провери.

Излезна също от стаята. Настигна я.
-Слизай долу ти казах! Ще се научите да слушате хората! Не винаги ще правиш това, корто вие си искате!