Имението Фантомхайв

–Какво да стане? Не те разбрах...

–Защо се сети изведнъж, че сме се променили?

–Знам аз...

Гушна го.
-Няма да ти се сърдя повече. Искам да ти покажа какво купих на Себастиан ^^

–Какво му купихте?

Показа една синя дрешка.
-Не е ли е сладко? ^^

–Ъм... Да. Но не ме влече сладкото... А и очаквах да е червено.

–И аз харесах червено, но Себастиан обича синьо.

–Да... Но...

Погледна го.

–Да. Правилно. Всеки има вкус.

–Да. А и на него му отива синьо.

Прибраха се.

–Много.-Усмихна се.

Усмихна се също.
-Много си сладък като се усмихваш, ангелче!!! ^^

Себастиан видя Мадам Ред. Изтича при нея, за да й покаже дрехите си.
-Лельо, лельо!

–Себастиян!-Взе го на ръце.

–Лельо.-протегна се към нея.

-Какво има, миличък?

Не го пускаше.

. Протягаше се към нея.
-Лельо! Искам гуш от теб!

-Ой, така ли, ангелче?-гушна го. И го целуна.

–Добре. Така да е.

Измъкна се от него и седна в скута й. Гушна я.

-Какво има, миличък?

Лизи отиде при тях, за да види Себастиан дали е тук.

-Нищо.

–Добре, ангелче.-каза Мадам Ред и гушна Себастиан.

Лизи седна при тях.

Качи се в кабинета си.

–Лельо, виж какво купих.-показа й.

-Ой, много е хубаво, ангелче. ^^

Взе някои документи за компанията Фантом.