Имението Фантомхайв

;d
-Да, разбира се, милорд.-усмихваше се.

Взе на ръце Себастиан.
-Ела на мама, миличък. Искаш ли на разходка?

-Да!-зарадва се.

–Какво има? Защо се смееш под мустак?

–Усмихвам се, защото виждам, че искате да съм до Вас.

-А, искаш ли Себастиан да ни води на разходка?-мързеше й, затова го питаше ;д

-Да, мами.

–Естествено!-Но не каза причината.

–А защо?-погледна го.

Лизи отиде при тях.
-Себастиан, трябва да отидем в града. Да ни оставиш там със Себастиан.

–Защо?-Отърва се от обяснение xP.

Погледна Сиел, после пак щеше да го пита. После се усмихна на Лизи.
-Да, разбира се, милейди.

-Ще отиваме в града, за да се разходим.

–Защо? Каква полза имате от това?

Намръщи се.
-Просто разходка. Ще те чакаме вън.- каза на Себастиан и излезна от имението.

Тръгна след нея.

–Ох! Преди малко говорихме за това!

Тръгнаха.

Облегна се.
-Лельо?

Мадам Ред отиде при него.
-Да? ... *
* не каза ‘сладурче’, ‘сладкишче’ и т.н.

Погледна я.
-Лельо добре ли сте?

–Даа, добре съм. Къде е Лизи и Себастиан?

–Добре...-Каза безразлично, защото се разсърди.-В града.

–Добре. Какво има?

–Нищо. Абсолютно нищо. Особено вече.

–Защо? Какво е станали, ангелче?-не можеше да му се държи така лошо, защоот усети, че й се сърди.

–Вече не сте същата. Нито Лизи... Дори и Себастиян.

–Кой Себастиан? Защо да не сме същите, ангелче?

–Големия... Променихте се! Никога нямаше да ми се сърдите! А Лизи е още по-твърдоглава! А Себастиян вече не е стария! Винаги от всичко ме предпазваше. Дори това да включва и отказ на заповедите ми!

–Не те ли предпазва вече? А и аз не ти се сърдя. Лизи и като малка беше така.

–Предпазва ме. Но е прекалено изпълнителен. Лизи не е същаяа. А Вие преди малко ми се сърдихте.

–Не ти се сърдих, миличък. Просто не разбрах какво стана извендъж.