Имението Фантомхайв

Засмя се. Не беше в състояние да се сдържи.
-Така ли?

-Добре, милорд.-излезна от стаята.

Облече се. Погледна гардероба.
-Хм... Видях същата рокля.-седна долу, за да потърси... Сиел? ;ддд

Видя едно момиче и се зарадва.
-Много е сладка. И мъничка.

-Така ли? Да ходим до нея?-Пусна го и тръгнаха към момиченцето.

Търсеше я из залата.
-Къде ли може да е?-попита се тихо.

Тръгна към нея и я гушна отзад.

-Себастиян!-Погледна майката на детето.-Извинете госпожо.

Видя Лизи. Сети се, че щом тази рокля беше в стаята на Сиел, значи е на Лизи.

-Много гуш за нея.

Обърна се към Сиел.
-А, няма нищо. Те са приятели.-усмихна се.

-Така ли? Добре тогава. Добре Себастиян, тогава дай и много гуш.

Отиде при нея.
-Здравейте, милейди.-усмихна се чаровно.

Погледна го.
-Здравейте.-също се усмихна.

Целуна я по бузата.
-Много сладка.

-Себастиян? Не мислиш ли, че прекаляваш?

-Искате ли нещо за пиене?

-Не, благодаря. Имам си.

-Татииии.-гушкаше момиченцето.

-Нека, те са просто деца. ^^

Момичето се усмихна.

-Сега са деца.-Сиел беше намръщен както винаги.

-Защо?-пиближи се малко по-близо до нея.-Искате ли вино?

-Казах не.-отказа му с усмивка, все пак не мжоеше да се държи лошо с гост. И леко се отдръпна.

-Е, като пораснат... Нищо не се знае. Но те ще си останат само приятели.

-Вие сама казахте нищо не се знае.-Видя виконта до Лизи.-Извинете ме. Бихте ли наглеждали и Себастиян за малко.-Усмихна се от учтивост, не че му се усмихваше. Отиде до Виконта и Лизи.-Извинете виконте, но защо тормозите жена ми?

-Просто й предложих нещо за пиене.

Облекчи се като видя Сиел. Усмихна се.
-Спокойно Сиел, наистина беше така...

-Добре, графе.-гушна Себастиан.

Намръщи се. Знаеше, че не е така.
-Дори и да е така, репотация на женкар като вашата, е трудно би било да се вярва на това.

-Аз ли съм виновен, че имате красива жена?

Лизи го погледна учудено. Така совободна говореше п/д Сиел.

-Не разбира се. Аз съм виновен, че оставям карсивата си съпруга сама!

Погледна го. Леееко въздъхна и устните му се разтеглиха в широка усмивка.
-Така е. Внимавайте, аз не съм единствен. Не я оставяйте сама.

Намръщи се.
-Моля Ви, защо говорите така п/д Сиел? И нищо не сте ми направили, освен да ми предложите нещо за пиене.

-Не се притеснявайте знам ,че не сте единствен, но сте единствения, който си позволява да ухажва съпругата ми пред мен!

Погледна го.
-Вие сам казахте, че съм женкар.-усмихна се.-Но е редно да оставям тази красавица, нали? После пак ще се видим.-усмихна се.

-Стига, моля Ви. Не Ви ли е неудобно да говорите така п/д Сиел?

Вдигна вездите си.
-Ще е добре.-Показа му пътя.

Отиде при другите жени. ;d

-Добре, че дойде.-гушна го.-Не, че ми правеше нещо, но...

-Мразя го!

Погледна го.
-Защо?

-Не знам. Просто така.-Настръхваше като го види.