Имението Фантомхайв

Раздразни се.
-Не! Мама ще ми купи!

-Дообре.-Все му коня.

-Тате!-разсърди се.-Не е така.

-Как?

-Не трябва да ядеш моите пионки 2 пъти.

-Защо господине?

-Застото така аз мога да възстановя моите пиони.

Себастиан се засмя.
-Не е така.

-Не се играе с теб хлапе.

-Добре, добре, тати. Да играем.

-Хайде... Ти си.

Игра с офицера и изяде неговото.

-Добре браво... Май ще получи близалки?

Зарадва се.
-Йей, тати!-чакаше Сиел да си играе хода, за да му изяде пак пионката. :icon_laugh:

Усмихна се.
-Шах миличък.

-Засто тати?-погледна позициите.

-Защото така стана миличък.

-Не исках да стане така. Утре пак, тате.-каза предизвикателно.

-Не сме свършили още, много бързо бягаш от загубата?

Не искаше да загуби, затова гледаше как да прекратява. :icon_laugh:

-Да, тати.-засмя се. Гледаше с кое да играе. И взе една негова пионка, което стоеше пред царя. Зарадва се.

Засмя се.
-Дообре... Хмм... Я шах и мат.

Разсърди се, защото така нямаше да му купят бонбони и близалки. Скръсти ръце. И не можеше да понася загубата. :icon_laugh:

-Какво стана мъник? От 2 часа играем бързо свърши, а?

-Не свърши бързо тати, аз съм труден противник.

Засмя се.
-Себастиян ти ли го научи така?

Погледна Себастиан.
-Не, милорд.-засмя се леко.-Сам се учи.

-Аз ще играя с мама и ще я победя.