Имението Фантомхайв

–И мами купи рокля за себе си.

Лизи се засмя. Изправи се и отиде при Сиел.

Вдигна главата си и я погледна,
-Лизи?

Погледна го.
-Работеше ли? Извинявам се, ако те прекъсвам.

–Не ме прекъсваш.

Усмихна се. И седна на един стол.

Усмихна се също. И се върна отново към документите си.

Лизи се облегна на стола и го гледаше.

Притесни се. И я погледна.
-Да?

–А, нищо. Просто исках да съм до теб. Притеснявам ли те?

–Не. Изобщо даже.

Усмихна се. Взе едно празно листче.

Отново я погледна.

Също го погледна. После се засмя.
-Лол...

–Да?-Попита любопитно.

-Нищо. Стана ми смешно.

-Добре. Радвам се, че си щастлива. За тази вечер всичко е готово.

-Да, аз украсих ^^
***
Вечерта. Лизи хващаше Себастиан за ръката докато слизаха от стълбите.

Седеше на една маса и пиеше от уискито си. Видя виконта срещу себе си. И изплю уискито върху него. Рязко се изправи.
-Добре ли сте. Мейрин ела да почистиш тук.

Виконта го погледна. После дрехите си.
-Ах... Добре съм.

Мейрин веднага донеси нещо за почистване.
-Донесох!-опита се да почисти уискито от дрехите му.

-Много се извинявам, виконте. Себастиян, помогни на виконта с дрехите. Заведи го горе.

-Да, милорд. Елате.-погледна го и тръгнаха горе.

Тръгна след Себастиан.

-Ух!-Видя Себастиян и го хвана.-Къде тичаш?

Бяха в стаята. Отвори гардерова и му изваждаше дрехи.

Влезна в стаята след него. И погледна към гардероба. Видя роклята. Леко отвори устни, за да каже нещо, но се спря.

-Искам да тичам, тати!

-Защо? Ще се измориш и ще отслабнеш.

Извади дрехите. И затвори гардероба.
-Да Ви помогна ли?

Погледна го.
-А, не. Благодаря. Ще се оправям.

-Аз не искам дебел. Няма да ме харесват.