Antique Bakery /Кореа/

–Какво?

Мислеше за онзи ден. Погледна го и се усмихна.
-Нищо.

Беше му страно да му се усмихне.

-Ето тук е.

Спря рязко.
-Тук ли?

-Да. Благодаря.

–До утре...

-До утре.-Понече се да го целуне, но се отказа.

–Какво?

-Нищо.-Излезна от колата.

–До утре.

-До утре.-Качи се в къщата си. Влезна в стаята си и се усмихна. Легна на леглото и се замисли за старите дни.

Тръгна към тях. След малко беше пред къщата си. Слезна от колата и влезна вътре. Качи се в спанята. Легна и веднага заспа беше изморен.

Все още мислеше за него.

Спеше.

Заспа.

***
Сутринта.
Събуди се. Преоблече се и тръгна към сладкарницата.

Събуди се и тръгна към сладкарницата.

Отвори сладкарницата и влезна вътре.

Също пристигна.
-Тук съм!

–Добро утро.

-Добро да е!-Тръгна да го гушне.

Отдръпна се.
-Недей!

Падна.
-Ох!

Помогна му да стане.
-Внимавай.

Изправи се. И го гледаше влюбено.
-Добре.-Не го пускаше.

Опита да си отдръпне ръката си от него, но беше трудно.

Не го пускаше.

–Пусни ме! Отиди да правиш сладкиши!

-Добре де =.=!-Пусна го и отиде да прави сладкиши.

–Оф!

-Какво му става!?

Занимаваше се с клиентите си.

Правеше сладкишите си.

–Добре.-Бяха в сладкарницата.

Посрещна ги.
-Добре дошли в Antique.-Поклони им се.

Лизи се усмихна и също леко се поклони. И влезнаха.

Седнаха на една маса.

Сиел седна между тях.

Йин Хйеок отиде до децата. Подаде им менютата.

Лизи взе менюто.

Той също. Гледаше какви пасти има.

Гледаше дълго.
-Всичко това и Себастиян ги прави. Но искам Тирамису.

–Но са различни. Тук е много вкусно.-поръча си нещо.

Той все още не можеше да избере.

–Аз ще взема тирамису.

-Добре господине.-Написа поръчките и чакаше Ритсука.