Antique Bakery /Кореа/

–Не. Той е мъж...-Погледна Ритсука. Може би го ревнуваше. Искаше и Себастиян да му се обади. Ядоса се, че иска това, но така беше.

Усмихна се.
-Наистина ли?

Тръгна след него към кухнята.

Влезна в кухнята.
-Ще им занеса и сокове.

–Е и? Но е сладък ^^ Какво има Сиел?

-Ъм... Да.-забеляза, че Сиел го гледа. Леко се изчерви.-Ъм... После ще говорим.

Обърна се към Лизи.
-Нищо, просто е страно да кажа на мъж, че е сладък.

-Добре.-Каза тъжно.

-Добре...

Взе соковете.

–Но той е голям.

-Не се натъжавай, после ще си говорим.-каза тихо и леко се изчерви.

–Е, и?-Намръщи се.

-Добре. Обичам те!

Излезна от кухнята и им занесе.
-Ето. Дано да продължите да идвате тук.

–Нямайте съмнение, всеки ден ще дойдем.-засмя се.

-Ъм... Чао.-затвори тела. И си взе сока.

–Така ли Лизи?

Също затвори телефона.

Зарадва се.
-Наистина ли?

–Да!-отговори едновременно и на Сиел и на Оно-сан. ;дд Зарадва се.

Гледаше ги.

–Щом искаш.-Погледна Ритсука.-Защо мълчиш?

-Йей! Ето и за теб сок. И се опитвай да се усмихнеш по-често.

Погледна Ритсука.

-Благодаря Ви. Не се сетих какво да кажа.

–Защо толкова се занимавате с моята усмивка?

-Защото сте дете за такова мрачно настроение.

–Той понякога се усмихва ^^

Намръщи се.

-Така ли ^^

–Да!-усмихна се широко.

Започна да яде от тирамисуто.
-Себастиян го прави по-добре.-Искаше да го разкара.

-Себастиян? Наистина ли Т_Т?

–Ама и вие го правите добре T_T

Опита също. Хареса му.
-Вкусно е.

–Да наистина. Но и вашето е вкусно... Но Себастиян го прави най-добре.

„Не стига, че е сладък и не се усмихва, но и не ми харесва сладкишите, а на някакъв си Себастиян T_T!”

Погледна Сиел.

Също погледна Лизи.
-Ъм... Наистина са много вкусни. Ако съм ви убидил ме извинете.

Май се влюбваше. Толкова нежен и деликатен можеше ли да бъде човек. Той беше истински джентълмен.
-Не... И да бяхте ме убидили след това сладко извинение не бих ви се сърдил.

/Егати, Себастиан се... Хади, нейсе. хД/
Погледна Оно-сан. :Д Не разбираше защо го гледаше така. Но пък самият му характер беше мил.

Погледна го.
-Ъм... Аз...

-Не се притеснявайте. Не ви се сърдя.

Не знаеше какво да каже. Ядеше от пастата.

Той също започна да яде. И му се усмихна притеснително.

Усмихна се суъщо и се махна от там.

-Хареса те.-каза шеговито и се ухили.

Изчерви се.
-Не е вярно =.=!