Antique Bakery /Кореа/

–Тази е много вкусна.-усмихна се.

-Благодаря ти за предложението. Тогава ще си поръчам това.-каза името, което Лизи му беше предложила.

-Добър избор госпожице.-Усмихна се. И отиде в кухнята.-Ето поръчките.

Сеон Уу погледна поръчките. И ги приготви.
-Аз ще ги занеса ти занимавай с другите клиенти.

-Себастиян нямаше да ми дава да ям студено тирамисуто...-Вече му липсваше о.о.

–Сега той не е тук.-забеляза, че много говореше за Себастиан. Как така му свикна за толкова кратко време? –М/у другото, работещите тук не са ли много сладки? ^^

Погледна Лизи.
-Според мен... Да, красиви са.

Погледна и двамата.
-Според ме Ритсука не е редно да говориш така за мъже. Не е нормално. А Лизи ти се дръж като лейди...

-Добре.-Излезна от кухнята и отиде да се занимава с другите клиенти.

Взе поръчките и също излезна от кухнята. Отиде при тях. Усмихна им се чаровно.
-Заповядайте.-Остави им поръчките.-Дано да ви харесат.-Отново се усмихна чаровно.-Желаете ли още нещо?-Погледна ги. И се изчерви. Бяха толкова сладки.

–Kawaii!-все едно, че Сиел не й беше казал нищо.-Искам сок за пиене.-също се усмихна.

-Аз съм в едно мнение с нея, Сиел... Да, и аз искам сок.

Намръщи се. Какъв мъж беше.
-Искам чай.

Погледна Сиел.
-Не отива на сладко дете като вас да се мръщи господине.-Усмихна се.

–И аз съм на същото мнение. Но като се усмихва става мн сладък. ^^

Ритсука я погледна.

Изчерви се.
-Лизи не го казвай.

Усмихна се.
-Колко сладко детска любов.

Тя също се изчерви.
-Той ми е приятел от детството. Само това.

Изчерви се повече.
-Моля ви господине.-Погледна го в очите.

Той също се изчерви. Не беше видял такива хубави сини очи през живота си.

Погледна Уу Суен. Не разбираше защо така го гледа.

Гледаше го. Изчерви се и се обърна към Ритсука.

-Сега ще ви донеса соковете.

–Дообре.

Ритсука го погледна. Като го гледаше се сещаше за себе си. И той не знаеше защо.

–Ъм... Мъжът... Той... Беше странен.

Йин Хйок хвана Суен Уу.
-Какво правиш!? Те са деца!

–Да защо те гледаше така?

-Може би, защото си му се сторил сладък.

Изчерви се.
-Не е вярно =.=!

-Аз ли? Обслужвам клиенти.

-Май се закачаш с тях?

–Имам в предвид като... дете. Не като за гадже! о.о Той е толкова сладък, за да бъде...!

Погледна Лизи.
-Убиваш ме!

Изчерви се.
-Не е вярно.

-Добре така да е.

Леко се изхили.
-Така е.

Намръщи се и се изчерви беше му станал неудобно пред Ритсука.

-Да ест.

-Не ти вярвам.

Соуби се обади на Ритсука искаше да е сигурен, че не са се скарали с графа. И му липсваше искаше да чуе гласа му.

Усмихна се.
-Къде ли остана? Искам да го видя.

Ритсука отвори тела.
-Соуби?

Погледна Лизи. После Ритсука.

-Чакат поръчките.

-Добре действай.

-Просто исках да чуя гласа ти.

Усмихваше се.

Усмихна се леко, съвсем незабележимо.
-Така ли? Защо? Видяхме се преид малко.

–Какво се усмихваш?

-Нека. Исках пак. Липсваш ми.-Каза нежно.

-Така ще направя.

Ядоса се.
-Ух!

-Защото е мн сладък.

Леко си изчисти гърлото.
-Ти също.... на мен.