Улиците.

-Да.-Кимна.

-Не. Ние не ядем пасти... Освен Шики едим мой съученик. Но той яде само от плодовите. Харесва ги.

Засмя се.
-Добре, така да е.

-И аз тогава ще поръчам от това.-усмихна се.-А ти няма ли?

Учуди се, че не се ядоса.

-Не.-Усмихна се. В момента му се пиеше кръв. Поръча си кафе и чаша вода, и за нея + плодова паста.

Не се беше ядосал, защото знаеше, че не знае всичко.
-Секса не е само вкарването на... в...-изчисти си гърлото.

Поръчките им дойдоха. Опита от плодовата паста.
-М, вкусно.-усмихна се.

-Знам! Да не ме мислиш за малка. Казах ти, че всичко знам!

-Чудесно. Защото не ми изглеждаш като човек, който би харесало нещо толкова лесно.

-Лолз. о.о Щом казваш, че знаеш...-засмя се.

-Така ли?-полгледна го. После му даде от плодовата торта.-Опитай.

-Съмняваш ли се Айдо?

Опита.
-Хубава е. Не бях усетил това.

-Не, не се съмнявам.

Продължаваше да яде.
-Да, защото не си поръчал до сега.-пак му подаде.

Гушна го.
-Айдо? Хайде да остареем заедно.

Изяде го също.
-Ще изгубя форма. А и не си падам много по тестено и сладко.

-Да остареем заедно?-засмя се.-Аз винаги ще съм млад. А ти винаги мое. А аз ще си имам и гаджета.-ухили се.

-Не мога да повярвам, че не харесваш сладко.

-Аз също. И аз няма да остарея. Аз съм вампир. Но да остареем заедно с години.

-Не. Обичам течни неща... Особено червеното вино.

-Да.-усмихна се и я гушна.

Погледна го с леко повдигната вежда.
-И аз.

-Айдо? Аз... Мисля, че обичам Стивън и няма да го забравя... Не беше само за ей така.

-Тогава защо сме още тук? Да отидем някъде, където ще можем да пием червено вино?

-Но него го няма. И как можеш да обичаш такъв женкар?

Усмихна се.
-Добре.

-Не знам. Той е различен. Много сладък и досаден.

Плати.
-Ако искаш там също ще продължиш с пастата.

-Да, досаден е.

-Не. Аз вече я изядох.

-Не. Той е мил, наивен, а и вече не обръща внимание на момичета.

-Чудесно.-Плати изправи се.

-Да не обръща внимание на момичетата? Ооо...

Изправи се и излезна. Изчака го отвън.

Кимна.
-Да!-Каза сигурно.

Излезна.
-Ще ти хареса.-Тръгнаха натам. Беше в задни улички, но луксозно. Защото беше смо за вампири. Той знаеше, че вампирите ще усетят нея. Но той беше чистокръвен и щеше да прикрива човешката миризма на Бихтер.

-Не бъди много сигурна.

Огледа се.
-Тук е странно, но е хубаво.

-Защо? Сигурна съм!

-Да. Хубаво е.-Дръпна и един сол.

Вампирите усетиха нея, но не разбира от къде идва. Защото сред толкова вампири беше трудно да я различат.

-Аз пък не толкова.

-Благодаря.-седна. И се оглеждаше.

-Защо?

-Радвам се, че ти харесва.-Викна келнера.-Ще вземем една чаша червено вино. Не нека да е бутилка. А за мен от всякогашното червено вино...

-Да Канаме-сама.-Отиде да им изпълни поръчките.

-Аз го знам.

-Често идваш тук, нали?

Намръщи се. И щеше да се разплаче /крокодилски сълзи/. Винаго го правеше, когато искаше нещо от него.

-Да. С класа си... Ако искаш вече и с теб ще дойдем?

Донесе им поръчките. За бихтер червено вино. А за канаме чаша кръв.