Сградата на Казикагето

Притисна я повече към себе си от кръста й.

Облегна главата си на рамото ми. И хвана ръката му.

Погали главата й нежно.

-Пречали ти на работата?

-Не, не разбира се.И да имах работа, едва ли щеше да е по-важна от теб ;]

Усмихна се. Хареса и да чуе това.
-Ти също си важен за мен.

Гушкаше я, като продължаваше да гали ръката й.
-И искам да си до мен.

-Аз също... Но...това е невъзможно... ПОне за сега.

-Заради Шикамамру?

-Да заради той също... Но сме от различни села...

-Като нямам мисии, ще дойда да те видя.

-Искам повече да те видя.-Згуши се повече. Искаше да усети повече от топлината му.

-И аз искам да си винаги до мен.

Целуна го по бузата.
-Може би някой ден ще стане.

Даноо. :m073:

Беше мн сладък така. Щипна бузките му неможа да се сдържи.
-Извинявай ^^.

-Ъ, да...няма проблем... ^^"-гледаше я.

Прегърна го от врата и го целуна.

Отвърна на целувката й.

Попгали врата му.

-След малко може и да станем и да си ходим у нас.

-У вас ^^. Добре.

-Хайде тогава.-тръгнаха у дома му.

***
Бяха там.

Той седна на стола си.