Сградата на Казикагето

Стисна юмруци.Чудеше се сега ли даго убие,по късно бавно и мъчително или с бгаара.

-Какво?Тя се държи като такава.Облича се като такава,седи на бюрото като такава и говори като такава.Значи трябва да е такава.

-Шикамару пестани. Не е такава... Стига си навличай неприятности.

-Още един път я анречи така, ще опиташ пясъка ми!

-Не Гаара.Ако още веднъж той ме нарече така ща опита ветрилото ми.

-Като имаш проблем жено престани да се държиш като УЛИЧНИЦА и ще спра да ти го казвам.

Отиде до Шикамару.
-Какъв ти е проблема?

Ядоса се.
-Не споменавай тази дума пред мене!!!

-Това,че никоя не би ти пуснала не означава да се заяждаш с другите.

ПОгледна Темари.
-Аз поне не си лягам с който ми радне което ме съмнява за теб.

-Шикамару! Моля те престани... Хайде да обиколим селото. И стига с тези грубио думи.

Спука кокалчетата на пръстчетата си.Въздъхна...
-А ти след малко може да легнеш в ковчег!!!

-Няма да го търпя този.Ще намеря Канкуро.-Изскочи през прозореца.

-Притрябвало ми е.Тръгваме ли?

-Да... И трябва да се извиниш на Темари.

-И според мен...И да тръгваме.

-Нямам такова намерение.Излезна и трясна вратата.

-Шик...амару?-Седна на стола. И се намръщи.

Седна в мястото си.
-Нека да си отиват~

-Аз много се извинямам за Шикамару. Попринцип нее такъв...

-И аз го познавам и днеска го разбрах много добре >_< -погледна я.-Таа, ти остави Шикамару...

-Добре... И много се извинявам за преди малко... Заради ммене започнаха.

-Нее...-отиде до нея и я целуна.

Отвърна на целувката му.

Притисна я към стола.