Сградата на Казикагето

-Но знаем, че ще се върнем за 20 мин, нали?А в града, ще трябва да се разходим поне 1 час.

-Това са само 30 мин повече...

-40 минути.-поправи я той.-И през тези минути, може да се разболееш.

-Защо да се разболя?

-От топлото.

-Уоу. Добре така да е.

Погали един кичур от косата й.
-Но, ако искаш..

-Не. Ти не искаш.

-За мен няма проблем.Мился за теб.

-Аз мисля, за теб. Не искам да правиш неща, които не искаш.

-Защо мислиш, че има проблем да се разхождам в града с теб?!

-Проблемът не е, че ще е с мен. А проблемът, защото ти не искаш.

-Не помня да съм казал такова нещо, просто казах, че ще ти е лошо, но...добре.Whatever~ -въздъхна.-Излизаме.

-Whatever~ ? Не искам. Исканм да се приобера.-Излезна от сградата.

Последва .Настигна я, хвана ръката й.
-Не се прибираш никуде.

-Искам да се прибера!-Дръпна ръката си.-Огладях. Искам да си взема супа.-Тръгна напред.

Взе я на ръце.
-В грда има.

-Пусни ме! Нали си имам крака!

-Да.-продължаваше да я държи на ръце.

-Мога да ходя...

-Ще избягаш.-отдалечиха се от сградата...