Улиците на Суна

-Предояредих те. Искам да се прибера!

-Моля те.Няма да се повтори обещавам.Дори няма да си приближа ръцете близо до теб ако искаш.

-Погледна го. Да ти приличам на тъпа!?

-Не.Съжалявам.

-Не ти вярвам вече...

Наклони глава към земята и я пусна.
-Добре да се прибираме.

Погледна го и въздъхна.
-Ако го направиш още един път няма да се разминеш само с един удар. А сега къде ще отидем?

Погледна я и се усмихна широко.
-Където ти се ходи на теб принцесо.

-Еми... незнам... Може някъде където е тихо, да сме сами и да има сянка.

-Добре.-Хвана ръката й и тръгна.

-Обещавам няма.-Но не искаше сега да я остъави. Уви ръце около врата му. И го целуна.
Вс на около зяпнаха.

Отвърна на целувката й.
-Добре, щом няма...Да те пусна ли?-погледна ръцете й.

-Не!-Отново го целуна.

Отвърна на целувката й.
-Искаш ли...супа?

-Да гладна съм.

-Добре, тогава.-тръгна към един ресторант.

-Защо? Можехме да поръчаме в кабинета ти.

-Аз искам тук.-погледна я.-Тук ще е по-бързо.

-Добре. Щом така искаш. Ти си казекагето.

Кимна и влезнаха в ресторанта.

-Много си скромен...-Каза тихо и саркастично.

-Да, така е.-пошегува се.Седнаха на една маса.-Супа...и какво др искаш, Шей-Лин?

-Вода. Толкова е топло, че не е за друго нещо.

-Добре, тогава.-той поръча.-Права си.

-Да аз винаги съм права. И не прави глупави шеги...