Домът на Kotaro и Jiro.

Погледна го.
-М... Никак даже.-Усмихна се ^^ и се сгуши в него.

Усмихна се самодоволно.

ПОгледна го. Гледаше го в очите. Бяха много красиви.

Погали бузата й нежно.

-Дано Котаро не с събуди ^^"...

-Няма...

Усмихна се и го целуна нежно и кратко.

Харса му...Погали устните й.

Усмихна му се.
-Сега нищо не е като преди... Няма нуждас да се плаша от теб...

-Радвам се, че вече разбра, че няма да те нараня или нещо др.

Усмихна се виновно...
-Не ме беше страх, че ще ме нараниш или др... Просто... Външнияти вид ме плашеше... Държанието ти към Котаро и към мен...

-Винаги така се държа...Нз как Котаро вече 106 год не е свикнал с това.

Погледна го.
-Опитвал ли си да си по-мек... Мразя това... Но аз бях най-страхливата от групата =.="

-М...всеки се страхува от нещо...може би и ти от това...-гледаше я.-Не ъсм опитвал да бъда по-мек...държа се обикновеннно.

-Обикновено... Тогава не искам да те ядосвам...-Погледна го някак притеснено.

Засмя се.
-Не се старай...И да ме ядосваш и да не ме, аз винаги съм такъв.

-Е мога да те накарам да омекнеш?-Усмихна се милно.

-Не.-каза твърдо xD

-Е, не ми говори така...твърдо...-Прегърна го и притисна лицето си към гърдите му.

Гушкаше я.
-Няма...Просто съм търд към всеки...

-Трябва ли и към нас?

-Към вас най0много...колкото се омеквам, повече се лигавите.-засмя се.

Тя направи сърдите физеономия. И повдигна раменете си.
-Не...е вярано!

Засмя се.
-Само малко.-разроши косата й.

-Хм...-Засмя се, косите му гъделичкаха лиизето и.