улиците.

-Там! Usami-san!-Разплака се.

-Сейбър, елате.Иска да се запознае с Вас.

-Добре, ще се запознаем.

Измъкна се от Сейбър. И го гушна.
-Usami-san!

Отиде до тях.
-Артур не прави така...

-Оу, извинете.

Погледна го o_o
-Не, няма никакъв проблем.Не знаех, че имам такива малки фенове.-взе го на ръце.-Здравей, мъник.Как се казваш?

-Фен! Арчи!

-Артур се казваш мъник...

-Артур.Имаш мн хубаво име.На колко год си?

Погледна СЕйбър.

-На 10 месеца е.

-А, той е бил доста малък.Аз го помислих за 1.

-Обичам!-Гушкаше го.

-Да... Много ви обича...

-Така ли? Благодаря и много, сладурче.Радвам се да имам толкова малък фен.

-Пиши.

-Какво?

-Да пиша? Книги ли?

-Пиши.-"Подпиши се."

-Какво да пише мъник?

-Да не иска подпис?

-Май да.

-Да! Пиши!

-Да това е искал...

-Добре.-надписа му една книга.-Готово.Ето, сладур.

Широ взе книгата.
-Хайде, ангелче благодари му.

Гледаше го.
-10x.

Последна го.

-10х?-погледна го.-Няма проблем, мъниче.

-Артур.

-Незнам!-Разплака се.

-Спокойно, аз те разбирам.

Зарадва се!
-Йей!-И спря да плаче.

-Браво на теб, мъник.

Гушна го.

Съяо го гушна.
-Е, аз имам работа.Дано пак да се срещнем.-подаде го на Широ.-Чао, чао.

Широ го взе.
-кажи му чао, ангелче.

-Искам!-Хвана му палтото.