улиците.

-К-какво си мислиш, че правиш...

-И Вие ли ме виждате като...баща?

Неможа да каже нищо. Гледаше го. Беше много изведнъж.

Той също не можа да повярва, че го е казал.Думата се изплъзна от устата му.

-Д... Имали някакво значение? Някой ден ще ме изоставиш! Не обичам да се обвързвам! Тск!-Страхуваше се, че ще го загуби някой ден.

"Как баща може да напусне сина си?"
-Не, милорд.Вие ще ме исоставите...

/Исоставите?/
-Защо?

/Нали днеска се отписах, затова хР Без да искам *wasn't me!* /
-Защото аз съм безсмъртен./геееее./

-Така ли... Ще се грижиш за Себастиян догава.

-Това значи, че ще се привържа повече на него.Милорд...според Вас как се държат към Себастиан?

-Незнам сигурно не лошо...

-Дано.Ако е лошо...На тях също ще им бъде така.

-Сигурен съм! Още ли не стигнахме!?

Вече стигнаха.
-Не, милорд.Пристигнахме.

-Добре!-Слезнаха.

Той също слезна.Тръгнаха.

Бяха тук.

-Хайде.-Разхождаха се.

Оглеждаше се.

Усами паркира son model кола.И слезна от нея.

-Usami-san!-Изпищя. Защото го видя. Искаше да тръгне към него. Опитваше се да се измъкне.-Usami-san!

-Лол. Артур...

-А Усами-сан?!-погледна Артур.-Шшшт, не викай.

Чуваше, че някой му вика, но не знаеше кой.Оглеждаше се.И видя Арутр, но не предполагаше, че той му вика, макар че имаше детски глас.

-Usami-san!

-Артур...

-Отидоха при Усами.
-Здравейте...Ъм извинете но.Той още е малък и мн Ви обича.

Погледна бебето.
-Той ли? Благодаря.Не, няма проблем.

-Исаам!-Пищеше.

-Какво искаш

Погледна ги.
-Да?