улиците.

-Сега къде.

-Намери ми кораб! Много умна се мисли. Как смее да го изкара извън Лондон!

-Да, милорд.Не се безспокойте, ще стигенм бързо.-с погледна си улови един кораб.-Ето, милорд.Да тръгнем.

-Добре! Доверявам ти се.

Качиха се в кораба.
-Надявам се да няма проблеми.

-Какви?

/Bikere'de s1glasqsa olsun, 6indi ben ne bilen pri4ina, uydurdum xDDDDD/
Погледна го.
-Незнам.-после погледна към капитана на кораба.

-Тогава за6то го казва6?

-Незнам /дроп/ /bu biliyim adam` deil ki, bu nebiliyim adam1. xD/ -Извинете ме, напрегнах се.Развълнуван съм, че ще намерим детето.

-И аз искам го до себе си вече!

-Липсва ли Ви?

-Амио естествено.-Имаше леко сълзи в очите си.

Усмихна се.
-Знаех, че не искате дете, но и знаех, че ще се грижите за него.Но не предполагах, че ще го обичате толкова.

Погледна го.
-Какво говориш!? Той ми е син1 Част от мен! Как няма да го обичам толкова!? Ти не би ли!? Тск! На кой го казвам!

-Аз не искам да имам дете.Разбира се, че ще да обичам детето ми.-погледна го, това се отнасяше за него.

/Щях?/
-Тск! Не разбираш нали? Няма и да разбереш... Липсва ми. Обичам го. А ти нямаш тази способност.

/Поправих го хР /
Погледна го.
-Имам.-прегърна го.-А и много добре разбирам чувството за баща и ъ...дядо. /?/-ай кент белийвед, че го написах xD

/Кое го поправи?/
/Ме то/
Разшири очите си.

/П-о-п-р-а-в-и-х г-о xDD /
Целуна го по главата, след което се отдръпна.

Гледаше го. Не вярваше. Неможа да каже нищо.

Погледна към пространството.
-Ще стигнем бързо.-все още му се говореше за предишната тема, но незнаеше Сиел как се учвства в момента.

-Ти...-Неможа да довърши.

-Да, милорд?-очите му блеснаха.

-Ъм... Нищо.-Не беше съвсем така,

-Кажете ми милорд.-отново го прегърна.В този момент отвътре не му идваше да казва "милорд", а да се държи така с него, както баща на син.