Парка ^_^

Усмихна се.Погали косите му.

-Ама не винаги го прави.

Погледна го.
-И това го правеше...

-Защо?

-И аз обичам да Ви го правя на ВАс.

-Някой ще ни види...

-Така ли?

-Ще ни мислят за братя...

-Да.

-Нека. Все пак. А и не мога да мисля по др начин, след като знам, че си влюбен в мен.

-И на мен. Ама само по някога...

-Защо?

-А сега?

-Не знам.Може би, другите ще си помислят, че сме братя, но не и аз ще мисля, че те мислят така.

-Да. Харесва ми.

-Защо?

Усмихна се.Отоново погали косите му.

-Вече ти казах защо.

-Знаеш ли... Понякога баща ми не ми липсва. Защото ти си тук.

-Да знам...

Усмихна се широко.Хареса му отговора му.
-Много се зарадвах, че чух това.

-Да, добре.

-Наистина ли?-Изчерви се.

-Да те заведа ли у вас?

-Да, много.-усмихна се.Погали бузите му.

-Ами, добре.

Отдръпна се. И се изчерви. Така ставаше много сладък.

-Хайде.-Тръгнаха.

Наведе се и целуна челото му.
–Искате ли да тръгнем?

-Не! Искам още да те люлея.

-Искате ли у нас?

-Добре.-отново седна на люлката.

Люлееше го.

Усмихна се.

Оглеждаше се. Най вече него го гледаше. Не усети и люлката го бутна. И той падна.

Изправи се.
-М-милорд, защо ме бутнахте?

-Ох!-Хвана се за лакътя. Кървеше.

Коленичи до него.
-Добре ли сте? Ударихте ли се?

-Малко...

Целуна ръката му.
-Боли ли?